Mirela Ivanova (Мирела Иванова)
МОНОЛОГ НА ХУДОЖНИЧКАТА ІІ
МОНОЛОГ НА ХУДОЖНИЧКАТА ІІ
Сега не мога да започвам отначало.
Отгледах хората си с лудост и любов,
научих ги да разпознават себе си.
Единствените форми на телата им създадох -
вселени причудливи, независими.
Прозрях лицата им единствени,
сиянието и овала, целостта,
загадката на стиснатите устни
и полусенките от разкаяния и пориви.
Очите им с очите ми прогледнаха –
какво видяха…
Внуших им смелост да си тръгват,
затова
сега не мога да започвам отначало.
В началото не се родиха и децата ми
и пътят стана още по-единствен.
В непроходими сънища се губя,
люлеят ме ръцете им зелени,
а аз люлея призраци в ръцете си.
Сънувам все по-често, повече и повече,
насън ограбените ми очи проглеждат
с очите на природата и виждам всичко.
Виждам надеждата, бездънен кладенец,
движението на планетите,
сиянието и овала им,
изменчивите форми на сезоните,
единствената линия – на пътя.
Сега не мога да започвам отначало.
Виждам – това е свободата
и това съм аз.