тук е ореолът, закриват и лицето
косите, а тук е малкото момче
ой, още не е нарисувало ръцете
на Господа с господчетата, а ще

се опита да се върже за живота
но как от живота да се предпази
как глъхне глас – опасна е всяка нота
уморен е, в дълбокото е нагазил

разлюлян, малко на мъж приличащ, малко
на младенеца с мадоната, венче от листи
ще бъда при тебе, попипай с палец
между гредите, там мъхът миналогодишен

е по-голям с цял пръст тази година
резката на дограмата върви все по-нагоре
докато годините отминават неуловимо
и старите разрези помътняват безотговорно

а сетне е магарето на двора, на което вечно режат
дървата гнили, червеи в подножието им извити
но каква е радост, докато баба след пазар нарежда
вадейки от джоба бонбони в пърсти хартийки

тогава пролетта отново идва, ромолейки и могъща
отправя се на път и пак заплашва, няма да се върна
какво загубил съм, омръзна ми назад да се обръщам
и уж могъщи сте, а как към себе си да се завърна

о, продавачи на безлични цветове, а цветовете
от една рисунка с нищо не бих сравнил, небето
ще дочакам, докато бурите разчорлени пак събере
и се удари лице в лице с все сила в полето

2004.VIII.1