Vladas Braziūnas

立陶宛文

Aksinia Mihaylova

保加利亚文

girtas vagonas. Bratislava–Vilnius

kai leidausi aš per gelžkelius, nelaimingus ir karštus
ne tu prie šalies palinkusi ir ne mano tas kraštas
liesk kalnus, tarpukalnes, prakaito kvapą
liepos lapkotį šlapią prabesk pro užakusią ąsą

sulapojęs, atsilapojęs švarko pasenusio atlapas
koks ten girtas remboja laivas per akmenes?
atsimeni palaužtakojį, neblaivų taip pat albatrosą?
trąsą į Rytus kloja Vakarai, išsižioję Europos

o vakarai čia tyko tarpukalnių atvašynuos
aguonos akis išpliko, palei gelžkelį šlynas
mėlynas, mėnuo mėtos, įsikabina į kraštą
debesio ar planetos, ar interneto pašto

kaip prisakei, pavalgiau, kiauliena gardi kaip reta
išgėrėm už ją po valgio, Dieve, duok jai sveikatos!
menėse ir prie laužo gulėjom ir laužėm dešrą
lankėm pilis, kalėjimus ir tuos, kur vyram į dešnę

svirom ir vėl stiprėjom nuo vyno ir nuo tikėjimo
sutirpo tos geležinės mylios, nuėjo vėjais
nuėjo garais ir nuodegom, neištekėjusiom nuotakom

klastingai ryškėjančiom nuotraukom, nuotoliu nuo iki
būta, išsigalvota… dukraitė sėdi ant puodo, regi?
girdi, kaip per sapną juokias? regi, kaip akys žalsvėja?

myliu tave kaip savo silpnas akis, silpstančias
pasiilgau tavo alsavimo, manojo pasiilgusio


2002.VI.7–8

© Vladas Braziūnas
从: būtasis nebaigtinis / imparfait
Vilnius: Petro ofsetas , 2003
录制: 2006 Books from Lithuania

един пиян вагон. Братислава–Вилнюс

докато прекосявам жп линиите, злочести и злачни
без теб до мойто рамо, в страна, в която ми е студено
докосни планините, клисурите, мирис на изпотено
хвърли влажния липов лист в залива мрачен

какъв пиян кораб, артюррембовски, там на чукарите
спомняш ли си онзи албатрос накуцващ, опиянен?
полите на сакото овехтяло, от вятъра развени?
копнеещ за Европа, Западът към Ориента влак подкара

но Западът тук дебне в младите горички край клисурите
маковете заслепяват, встрани от релсите е ръжената
глина, луната се полюшва, за крайчето на облак тъжен
се закача или за планета, или в интернет се втурва

аз ядох, както рече ти, и сочното свинско месо блажено
го поляхме по-късно – о Боже, за негово здраве! – на воля
в стаите отдъхвахме, разделяхме си наденицата край огъня
из замъците бродехме, в затворите и тоалетните за мъже

залитахме и падехме от виното, изправяни от верността уверено
и хилядите релси за нас не съществуваха, отнесени от вихъра
във вид на пари и угарки, като снимките на годеници остарели

хванати коварно в кадър, на разстояние от около...
                                                              това измислица е вече
невръстното момиченце върху гърненцето си, виждаш ли то там?
чуваш ли как смее се в съня си? видя ли, че зелени са очите му?

обичам те подобно взора си отслабнал, отслабващ и пречистен
и липсва ми дъхът ти тъй както моят дъх на тебе липсва

Fabijoniškės–Vilnius, 2002.VI.7–8

Превод от литовски: Аксиния Михайлова