Aksīnija Mihailova
bolgarščina
Neliels sentiments
dzidracainais kaķēns
no runču valstības
kad tu uztrausies man uz skausta
tad es zinu ka esmu
vajadzīgs cilvēks
mazais glupiķi
tu pat akmeni atbruņo
un pataisi mīkstu
to akmeni kas stāv krūtīs
tos abus akmeņus labā acī un kreisā acī
un to kas uz mēles
laiks pataisīs
tevi par apātisku un tizlu tēviņu
un mani atkal par akmeni
bet ne pavisam
jo runču valstība visai liela
un dzimstība pārsniedz mirstību
Iz: Raksti: dzeja 1963–1969.
Rīga: Nordik, 2002
Avdio produkcija: Latvijas Literatūras centrs, 2015
Дребна сантименталност
Светлооко коте
от царството на котараците
когато се покатериш на рамото ми
тогава разбирам
че съм необходим
глупаче малко
ти камъка размекваш
дори камъка
в гърдите ми
двата камъка в лявото и дясното ми око
онзи върху езика ми
времето
ще те превърне в мързелив накуцващ котарак
а мен отново в камък ще превърне
но времето ще е различно
защото царството на котараците е преголямо
и тяхната раждаемост надхвърля смъртността