Когато бях моряк
на търговски кораб,
мислех, че всичко живо
произхожда от водата,
а жените са морски сирени,
покрити с невидими водорасли
и затова се лепят по мъжете.
Но се появи
някаква болка в гърдите ми
и набързо ме издухаха от кораба!
Изпаднал в безизходица,
отидох за ратай при брат си,
който се беше закотвил
в кравефермата си.
Когато се разплащаше,
отби от парите ми
цели десет крони – и каза,
че цената на кравето масло
паднала на световния пазар.
Рекох му право в очите:
—Ти и твоето скапано
краве стопанство,
изобщо вехтото ти
и по-ново имане,
сте просто слюнка в устата,
мръсен под на селската кръчма!
И тогава настана ад под небето!
Исках на моя
надгробен камък да пише:
„Сърцето му беше океански кораб,
заставен да плува
в плитките речни води!“
Да, но моят сърдит брат
не постави
дори скромен дървен кръст
на гроба ми!