Georgi Gospodinov

bolgarščina

Sergej Timofejew

ruščina

ЛЮБОВНИЯТ ЗАЕК

Ще се върна след малко, каза,
и остави вратата отворена.
Вечерта беше специална за нас,
върху печката къкреше заек,
беше нарязала лук, кръгчета моркови
и скилидки чесън.
Не си взе връхната дреха,
не сложи червило, не питах
къде отива.
Тя е такава.
Никога не е имала точна представа
за времето, закъснява за срещи, просто
така каза онази вечер -
Ще се върна след малко,
и дори не затвори вратата.


Шест години след тази вечер
я срещам на друга улица,
и ми се струва уплашена,
като някой, който се сеща,
че е забравил ютията включена
или нещо такова...

Изключи ли печката, пита тя.
Още не съм, казвам,

тези зайци са доста жилави.

© Georgi Gospodinov
Avdio produkcija: 2007 Literaturwerkstatt Berlin

Любовный заяц

Я ненадолго, она сказала
и оставила дверь открытой.
Это был особый вечер для нас,
заячье рагу медленно клокотало на плите,
для него она нарезала маленькими кружочками
лук, морковку и несколько головок чеснока.
Она не накинула пальто
и не подкрасила губы, я
не спросил, куда она.
Она такая.
Никогда она не знала точно, который
час, всегда опаздывала, и просто
так сказала этим вечером,
Я ненадолго,
и даже не закрыла дверь.

Шесть лет спустя
я повстречал её на улице (не нашей),
внезапно на лице её появилась озабоченность,
как у кого-то, кто вспомнил, что не вытащил
штепсель утюга из розетки
или что-то вроде этого...

Ты выключил плиту, она спросила.
Ещё нет, сказал я,

эти зайцы бывают очень жёсткими.

Перевёл с болгарского Сергей Тимофеев
«Воздух»: Журнал поэзии, 2008, № 1