Uljana Wolf

oh the skein of raggle-taggle village dogs: trickly
tails, stubbly legs, tough teeth fletching at the fence

yours is the street, the dust on an asphalt hem
yours the resonant night in the dormant valley  

every echo is yours, the shivering repercussion
of sound from the hills, hierarchic growling

and bellowing barking: at first herculean, then hu-
mongous. reverberations recall hens in the know:

whoever doesn’t loudly drive his drivel gets mobbed
by the pack, in brushfire throats the place loses itself

so crying wolf you survey the cosmos of this depression
dominating every route, every stranger, and me:

yours is my scent trail, my brave steps
yours are my calves finally out of the village

oh landsbyhundenes småbrogede skare: snyde-
hale, stumpeben, seje snuder ved stakittet

gaden tilhører jer, støvet ved asfaltkanten
jer tilhører den genlydende nat i den sovende dal

ethvert ekko tilhører jer, det flakkende tilbagestød
af klang ved bakkerne, hierarkisk knurren

og gøen i bølger: heraklisk først, så kæmpe-
agtigt, i efterklangen næsten kun en kylling, som ved:

den, som ikke giver lyd og vrede ord fra sig, gribes af
horden, i struber af løbeild fortaber stedet sig

således skrigende om hjælp etc. opmåler I verden i sænkningen
behersker I enhver vej, enhver fremmed, og mig:

jer tilhører mit spor, min tapre trasken
jer tilhører mine lægge ud ad landsbyen til sidst

о глутница бледопетниста селски кутрета: лъжливи
опашлета къси крачета муцунки жилави зад огради  

ваша е улицата прахта по ръба на асфалта
ваша е нощта отекваща в сънната долина

всяко ехо е ваше: трептящ из хълмовете
откат звуците на йерархичното ръмжене

лай на вълни: херкулесов първо после стихването
исполинско чак до пискунче пилешко което знае:

който тук не лае силно и не точи лиги грабва него
глутницата лумва в сухите гърла пожар поглъща

убийствено така и тъй нататък измервате света на падината
властвате над всякоя пътека над всеки чужденец над мен –

ваша е следата ми храброто ми крачене моите
прасци са ваши        навън от селото последно

Ω των μαντρόσκυλων παρδαλό κοπάδι: πονηριά
ουρές, πόδια- καδρόνια νύχια μούρες όλο πείσμα στον φράχτη

δικός σας είναι ο δρόμος η σκόνη πάνω στην άσφαλτο
δικός σας ο νυχτερινός αντίλαλος της κοιμισμένης κοιλάδας

δική σας η κάθε ηχώ, το απότομο τίναγμα
που αντηχεί στους λόφους ιεραρχικό γρύλισμα

και γαβγίσματα σε κύματα: ηράκλεια πρώτα και
έπειτα γιγάντια, ενώ σβήνει ο αχός μόνο ένα κλωσσόπουλο
που ξέρει:

όποιος εδώ δεν μιλά και δεν αφρίζει, τον αρπάζει
το κοπάδι σε φυτίλια λαρύγγια χάνεται ο τόπος

φωνές, αλυχτίσματα κ.λπ. μετρήστε τον κόσμο στην κοιλάδα
μακριά κρατήστε κάθε δρόμο κάθε ξένο και εμένα

δικά σας και τα χνάρια μου τα θαρρετά μου πατήματα
δικές σας και οι κνήμες μου...μέχρι έξω από το χωριό.

och ty strakatá tlupo psů ze vsi: šidítka
ocasů pahýly noh, tlamy stmeleny s ploty

vám patří silnice, prach z kraje théru
vám noc zčeřená v údolí spícím

vám každá ozvěna, třesknutí nárazu
hlasu o kopce, hieratické kňučení

a šplouchy štěkotu: homérské zprvu, pak
honácké, ke konci už jen holátek pískot, jenž ví:

kdo tady neřve a neslintá, na toho skočí
smečka, pod palbou hrdel mizí ves

s furóre měříte svět v údole
vládci nad cestami, vetřelci a mnou 

vám patří moje stopa, srdnaté šlapání
vám moje paty nakonec z vesnice ven

o vaških psov trop drobnolisast: repi
lokavi, udi krnjavi gobci zaplotni ob plotih

vladarji ste cest v prašinah asfaltnih
vladarji odmevnih noči v speči nižavi

vseh odjekov vladarji: trzljaji odbojev
zvočnih po gričih hierarhija renčačev

bevskačev v valih: heraklitsko sprva potlej or
jaško v izzvenu skoraj le eno jarčko ki ve:

kdor ne da beva ne pene od sebe ga
šavsne krdelo goltanci zgubi se ta

kraj vik! krik vi merite svet v globeli
vse poti nadvladujete tujce in mene –

vladarji moje sledi hrabrih koračenj
in mojih meč         slednjič onkraj vasi

о глутницо извалкани селски кучиња: лажливи
опашки куси нозе жилави муцки зад оградите

вам ви припаѓа улицата правта по работ на асфалтот
ваша е ноќта која ечи во заспаната долина

секое ехо ви припаѓа вам: треперливото одбивање
на звукот од ридовите хиерархиското `ржење

и брановидно лаење: прво херкулски потоа  
моќно во одзвукот речиси како коковче кое знае:

кој тука не испушти глас и пена ќе се изгуби во
зажарените грла на глутницата и местото самото во себе

mordio итн. го одмерувате светот на падината
владеете над секој пат над секој туѓинец и над мене -

вам ви припаѓа трагата на моите храбри стапки
и моите листови се ваши        надвор од селото.

ai pequenas matilhas de cães de vila: falsos
rabos patas parcas focinhos sobre a cerca

a rua é sua junto ao pó na orla do asfalto
é sua a noite que ecoa no vale adormecido

cada eco é seu: a repercussão contorcida
do som dos montes do rosnar hierárquico

das ondas ladrantes: primeiro hercúleo então gigan
tesco no ressoar quase só uma galinha sabe:

aqui quem não brada nem baba é tomado
pelo bando em gargantas em chama perde o lugar

feito lobo etc. vocês medem o mundo na baixada
dominam cada estrada cada estranho e a mim –

é sua a minha trilha o meu passo sem compasso
a minha panturrilha
enfim fora da vila

o pirgavi čopore seoskih pasa: prijetvorni
repovi prikraćene noge prgave gubice na ogradi

vama pripada cesta prašina na rubu asfalta
pripada vam jeka noći u uspavanoj dolini

svaka jeka pripada vam: trzavi odskok
zvuka na hrbatima hijerarhijsko režanje

i valovi lajanja: herkulski prvo zatim haj
dučki u stišavanju gotovo samo jedan hrčak što zna:

tko nije glasan i otrovan dohvatit će ga
svjetina u stihiji laveža izgubi se mjesto

tako ognjem itd. mjerite svijet u uleknuću
vladate svakim putom svakim strancem i mnome –

vama pripada moj trag moje hrabro koračanje
vama pripadaju moji listovi dok napuštam selo