Dora Janeva-Mednikarova
болгарский
ANNA JÄRVSON
Unistasin juuste mustast leegist
ja mustade silmade särast,
aga mehele läksin valgest valgemale.
Mu pojad, kus te küll olete?
Koju tuli vaid Hillar, keskmine.
Kas tõesti on nii
nagu eesti rahvalaulus,
et esimesed heidetakse, tagumised tapetakse,
keskmised koju tulevad?
Mu pojad, pojukesed, poisikesed,
mu pisikesed, pääsukesed,
kuhu te jäite, valgepäised?
Kuhu pean nutma minema,
kibedaid pisaraid valama,
mu pojad, poisikesed?
Из: Harala elulood
Tallinn: Kupar, 2001
Аудиопроизводство: Eesti Kirjanduse Teabekeskus [Estonian Literature Centre]
АННА ЯРВСОН
Мечтаех за съпруг
с дълги черни къдри
тъмни искрящи очи.
А се омъжих за рус ангел.
Момчета мои, къде сте ми ceгa?
У дома се завърна само Хиллар,
средният от тримата.
Не се ли сбъдваше
пророчеството
в естонската народна песен,
че първородният син
ще бъде изхвърлен,
третия — убит, а
у дома ще се завърне средният син! Момчета, гълъбчетата ми!
Къде сте ми русаляви душици? Къде да проливам
горки сълзи,
да плача на глас?
Момчета, гълъбчета мои!