Nikola Madzirov

македонский

Miodrag Stankovski

шведский

КОГА НЕКОЈ ЗАМИНУВА СÈ ШТО Е СОЗДАДЕНО СЕ ВРАЌА

На Марјан К.


Во прегратката зад аголот ќе препознаеш
дека некој некаде оди. Секогаш е така.
Живеам меѓу две вистини
како неонка што се колеба во
празен ходник. Моето срце собира
сè повеќе луѓе, зашто нив веќе ги нема.
Така е секогаш. Четвртина од будноста
ја трошиме во трепкање. Нештата
ги забораваме уште пред да ги изгубиме -
тетратката по краснопис, на пример.
Ништо не е ново. Седиштето во
автобусот е секогаш топло.
Последните зборови се пренесуваат
како накосени кофи во вообичаен летен пожар.
Утре пак ќе се повтори истото -
лицето пред да исчезне од фотографијата
првин ќе ги изгуби брчките. Кога некој заминува
сè што е создадено се враќа.

© Nikola Madzirov
Аудиопроизводство: LiteraturWERKstatt Berlin 2009

När någon åker bort kommer allt som är skapat tillbaka

Till Marjan K.

I en kram bakom hörnet kommer du att känna
att någon går iväg. Det är alltid så.
Jag lever mellan två sanningar.
Som en neonlampa som vacklar i
en tom korridor. Mitt hjärta samlar på
allt fler människor, eftersom de inte längre finns.
Så är det alltid. En fjärdedel av vår vakna tid
slösar vi bort på blinkningar. Tingen
glömmer vi bort redan innan vi förlorar dem –
renskrivningshäftet till exempel.
Ingenting är nytt. Sätet i
bussen är alltid varmt.
De sista orden förs vidare
som lutande hinkar i en vanlig sommarbrasa.
I morgon kommer samma sak att upprepas –
innan ansiktet försvinner från fotot
kommer det först att förlora sina rynkor.
När någon åker bort
kommer allt som är skapat tillbaka.

Översättning av Miodrag Stankovski
Publicerade i Rester från ett annat sekel (Rámus, 2013)
© Rámus & Miodrag Stankovski