NELI PIGULEVA  (Нели Пигулева)

Translator

Детето не може да нарисува
море
детето не може да нарисува
земя
на него не му се съединяват меридианите
на него не му се пресичат паралелите
то пуска земното кълбо
от координатната система
и го оставя да кръжи в небесата
като балон
на него не му съвпадат разстоянията
не му излизат границите
то вярва че планините трябва да бъдат
не по-високи от надеждата
и морето трябва да бъде
не по-дълбоко от горестта
щастието трябва да бъде
не по-далече от земята
земята
трябва да бъде
не по-голяма
от детско сърце

Безработните часовникари излязоха
щом часовниците удариха спирането на времето
спряха часовниците които бият механично
легнаха настолните часовници настенните
часовници паднаха със смъртта на храбрите рухнаха
часовниците на кулите заедно с кулите
където бяха заточени осъдените
на доживотно заточение закоравели
убийци на времето по джоба удариха
джобните часовници ръчните се превърнаха
в белезници на ръцете в подкрепа на безвременно
безработните часовникари излязоха тълпи
безнадеждно безпарични и единични
групи безсребърници да потушат
разбунтувалите се бяха изпратени редовни
части въоръжени с остри часови
минутни и секундни стрелки
върху празните им знамена
беше написано времето е пари

Не всеки великан
гори от желание и има време
да крепи джуджета. Но пък
джуджетата се изхитряват да намират
възможност да крепят великаните
поне на части: ето едно джудже
крепи черния дроб на великана –
бръкнал си ми в черния дроб –
оплаква се великанът и премества
джуджето на рамото си.
Едно джудже е заело позата на атлант
придържа сърцето на великана и нашепва:
най-важното в сърцето е кухината,
разгневен, великанът изважда
джуджето отвътре и го слага на раменете си.
Джуджетата крепят очните ябълки,
като отхапват от небето, отразено във тях,
вмъкват се в ушните раковини
и крадат капка по капка шума на океана,
те лягат като кости под езика,
само и само да се намесят в речта на великана,
сплотяват се в бригада по поддръжката
на строежа на главния мозък на великана,
като се стараят да сблъскват едно с друго
лявото и дясното полукълбо.
Всички те се струпват на раменете на великана,
тупат го по рамото,
джуджетата на сърцето, джуджетата на мисълта,
джуджетата на речта, джуджетата на духа –
дъх не можеш да си поемеш, когато от висотата
на чуждото рамо те държат речи, играят и пеят,
и ето че ти самият вече играеш
по свирката на техния добре сработен ансамбъл.

пустинята
изпаднало в немилост посолство на слънцето
съкровищница на миражи
въплъщение на древната мечта на планините –
да се полюшва като море

нощем всяка от видимите звезди
си избира по песъчинка
подхвърля я от лъч на лъч и казва –
тази е моя
невидимите звезди шумолят в невидимата висина
и умоляват звездите които се виждат –
отдръпнете се
нищо не виждаме
ние също искаме да докоснем нашата песъчинка

денем всички песъчинки са в обятията на едничкото слънце
само с пустинята слънцето се чувства като равен с равен
не с морето
което е твърде много погълнато от самото себе си

за мъдрите пустинята
не е просто място където има за какво да си помислиш
това е простор за мислите за това
колко струва
замисленото

Още непознали световната мъка
но вече усетили студенината на света
и плашейки се от неговата непрогледна нощ
с чисти сълзи плачат децата

и вече възрастни в края на живота си
така и не разбрали защо са пораснали
уцелили минутка в шеметния бяг на времето
те плачат с тъмни и тежки сълзи

и все пак всички плачат различно
плачът на едните е дребна монета
на други дори и сълзите са златни
и те ги събират в специална касичка

гледайки хората плачат и ангелите
сълзите им са снежинки в нощта преди Рождество
а в обикновените дни сълзите им си имат задача
да поддържат нивото на световния океан