Не искам да се върна в мъртвата жена – не се обръщай.

Аз те следвам,
макар че стръмна е надеждата да имам пак
лице и горски извор, в който да го видя,
луна и длани, по които светлината й се стича,
прохладната прегръдка на тревите,
горещата прегръдка на ръцете ти, не се обръщай.
Не искам да съм вече сянка между сенките,
не искам да съм даже сянката,
вградена в скръбната ти песен.
Не искам да се върна в мъртвата жена – не се обръщай.

Вярвай, че те следвам,
щом вярваш в думите и звуците,
с които ме възпя и ме поведе към живота.
Защото съм душа, не чуваш стъпки,
но аз вървя след теб.
Единствено след любовта вървят душите,
макар че стръмна е надеждата. Не се обръщай.
Денят широко ще отвори своята врата,
ще бликне горски извор, хоризонт ще избуи,
ще засияе птица върху клоните, вървя след теб,
горещата прегръдка на ръцете ти,
прохладната прегръдка на тревите, там е светло,
не се обръщай, вярвай, там си ти и аз ще бъда,
и звуците, и думите, не се обръщай,
не искам да се върна в мъртвата жена –
не се обръщай!

Сбогом, сбогом,
сбогом.