Ludmila Kroužilová
checo
ЛЮБОВНИЯТ ЗАЕК
Ще се върна след малко, каза,
и остави вратата отворена.
Вечерта беше специална за нас,
върху печката къкреше заек,
беше нарязала лук, кръгчета моркови
и скилидки чесън.
Не си взе връхната дреха,
не сложи червило, не питах
къде отива.
Тя е такава.
Никога не е имала точна представа
за времето, закъснява за срещи, просто
така каза онази вечер -
Ще се върна след малко,
и дори не затвори вратата.
Шест години след тази вечер
я срещам на друга улица,
и ми се струва уплашена,
като някой, който се сеща,
че е забравил ютията включена
или нещо такова...
Изключи ли печката, пита тя.
Още не съм, казвам,
тези зайци са доста жилави.
Produção de áudio: 2007 Literaturwerkstatt Berlin
Milostný zajíc
Já se hned vrátím, řekla,
a nezavřela za sebou.
Nebyl to obyčejný večer, aspoň pro nás ne,
na sporáku se se dusil zajíc
s cibulí, mrkví a stroužky česneku,
jež přidala k masu.
Neoblékla si kabát,
nesáhla po rtěnce, neptal jsem se,
kam jde.
Ona je prostě taková.
Čas je pro ni neznámá
veličina, na schůykz chodí pozdě,
onoho večera řerla jen-
Já se hned vrátím,
a ani ya sebou nazavřela dveře.
Jednou večer, o šest let později,
potkal jsem ji v jiné ulici
a připadala mi nervóyní
jako někdo, kdo zapomněl
vypnout žehličku, či něco takového...
Vypnul jsi sporák?,zeptala se.
Ještě ne.
Víš, zaječí maso je dost tuhé.