Leonid Schwab (Леонид Шваб)

Krishna does not cry.
In the garden bears chase the Englishman’s daughter.
The storm ripens; the girl takes cover behind a stone.
Petunias blossom behind the fence.
The smaller the planet, the more everlasting the lightning.

At dawn the Englishman and pals try to get back into the house;
The girl sleeps in the grass; the rain stopped.
In place of bears we see cotton pickers.

Кришна не плаче.
В градината мечките преследват дъщерята на англичанина.
Усещайки опасността, момичето се крие зад камъните.
И зад оградата порастват петунии.
Колкото планетата е по-малка, толкова по-дълговечна е мълнията.

На сутринта къщата напомня за себе си с приятелите на англичанина.
Момичето спи върху тревата, дъждът е престанал.
Вместо мечките, виждаме берачите на памук.

Кришна не плаче.
Ведмеді в саду переслідують дочку англійця.
Назріває гроза, дівчинка сховалась за каменем.
За огорожею виростають петунії.
Чим менша планета, тим блискавка довговічніша.
На світанку додому стукає з товаришами англієць,
Дівчинка спить на траві, злива вщухла.
Замість ведмедів ми слідкуємо за збирачами бавовни.

Krishna non piange.
Gli orsi in giardino tormentano la figlia dell’inglese.
Sta arrivando una tempesta, la bimba si protegge dietro una pietra.
Dietro la palizzata spuntano le petunie.
Più è piccolo il pianeta, più a lungo balena il lampo.
All’alba l’inglese bussa alla porta di casa co’ i soi compari,
La bambina dorme sull’erba, la pioggia è cessata.
Al posto degli orsi vediamo i raccoglitori di cotone.