от онази целувка се ражда
тези затворени устни повече не го пускат
боли ако свикнеш да докосваш студенината
да облизваш леда от него
да се пъхнеш под клепачите му
зад последното нещо което е видял
както между ластарите пропада
разделя земята от небето -
по заснеженото му лице дребни стъпки
червеи в дъската
кърмачета в зърната грозде
в блестящата от студ градина
с жената мъртва в едно тяло
сред разровената хлъзгава шума
в този сладкоароматен дъх
в този капан бодлив
в тази яма с двойно дъно
има всичко
за което е годен
мръзне брадата му расте
сърби го почесват го
гладен е хранят го
не се побира в кожата си натъпкват го