NELI PIGULEVA  (Нели Пигулева)
Translator

on Lyrikline: 5 poems translated

from: russe to: bulgare

Original

Translation

УРОК РИСОВАНИЯ

russe | Wjatscheslaw Kuprijanow

Ребенок не может нарисовать
море
ребенок не может нарисовать  
землю
у него не сходятся меридианы
у него пересекаются параллели
он выпускает
на волю неба
земной шар
из координатной сети
у него не укладываются
расстояния
у него не выходят
границы
он верит
горы должны быть
не выше надежды
море должно быть
не глубже печали
счастье
должно быть не дальше земли
земля
должна быть
не больше
детского сердца

© СП, Москва
from: Жизнь идет
СП, Москва, 1982
Audio production: Вячеслав Куприянов, 2013

УРОК ПО РИСУВАНЕ

bulgare

Детето не може да нарисува
море
детето не може да нарисува
земя
на него не му се съединяват меридианите
на него не му се пресичат паралелите
то пуска земното кълбо
от координатната система
и го оставя да кръжи в небесата
като балон
на него не му съвпадат разстоянията
не му излизат границите
то вярва че планините трябва да бъдат
не по-високи от надеждата
и морето трябва да бъде
не по-дълбоко от горестта
щастието трябва да бъде
не по-далече от земята
земята
трябва да бъде
не по-голяма
от детско сърце

Превод от руски: Нели Пигулева

БОЙ ЧАСОВ

russe | Wjatscheslaw Kuprijanow

Безработные часовщики вышли
на остановку времени с боями
встали часы с боем механически
остановились механические часы    
полегли настольные часы настенные
часы пали смертью храбрых рухнули
башенные часы вместе с башнями
где были заточены приговоренные
к пожизненному заточению матерые
убийцы времени по карману ударили
карманные часы наручные превратились
в на ручники на поддержку безвременно
безработных часовщиков бросились толпы
безнадежно безденежных и одиночные
группы бессребреников на подавление
бунтовщиков были направлены регулярные
части вооруженные острыми часовыми
минутными и секундными стрелками
на их пустых знаменах
было написано время — деньги

© Вячеслав Куприянов
Audio production: Вячеслав Куприянов, 2013

ЧАСОВНИЦИТЕ

bulgare

Безработните часовникари излязоха
щом часовниците удариха спирането на времето
спряха часовниците които бият механично
легнаха настолните часовници настенните
часовници паднаха със смъртта на храбрите рухнаха
часовниците на кулите заедно с кулите
където бяха заточени осъдените
на доживотно заточение закоравели
убийци на времето по джоба удариха
джобните часовници ръчните се превърнаха
в белезници на ръцете в подкрепа на безвременно
безработните часовникари излязоха тълпи
безнадеждно безпарични и единични
групи безсребърници да потушат
разбунтувалите се бяха изпратени редовни
части въоръжени с остри часови
минутни и секундни стрелки
върху празните им знамена
беше написано времето е пари

Превод: Нели Пигулева

КАРЛИКИ НА ПЛЕЧАХ ВЕЛИКАНОВ

russe | Wjatscheslaw Kuprijanow

Не у каждого великана
есть охота и время
поддерживать карликов. Но
карлики ухитряются находить
возможность поддерживать великанов
хотя бы по частям:  вот карлик
поддерживает печень великана –
ты сидишь у меня в печенках –
досадует великан и пересаживает
карлика себе на плечи. Вот
карлик поддерживает легкие, мешая
дыханию и вдохновению,  великан
выплевывает карлика себе на плечо.
Вот карлик в позе атланта
поддерживает сердце великана, шепчет:
главное в сердце – это желудочек,
великан в сердцах вытаскивает
карлика на свет и сажает на плечи.
Карлики поддерживают глазные яблоки,
надкусывая отраженное в них небо,
они залезают в ушную раковину
и крадут по капле шум океана,
они ложатся костьми под язык,
лишь бы вмешиваться в речь великана,
сплачиваются в артель по поддержке
строения головного мозга великана,
стараясь сталкивать друг с другом
левое и правое полушарие.
Все они скапливаются на плечах великана,
они похлопывают его по плечу,
карлики сердца,  карлики мысли,
карлики речи, карлики духа –
дух захватывает, когда с высоты
чужого плеча, они вещают, поют и пляшут,
и вот уже ты сам пляшешь
под слаженный ансамбль их оглушительных дудок.

© Вячеслав Куприянов
Audio production: Вячеслав Куприянов, 2013

ДЖУДЖЕТАТА ВЪРХУ РАМЕНЕТЕ НА ВЕЛИКАНИТЕ

bulgare

Не всеки великан
гори от желание и има време
да крепи джуджета. Но пък
джуджетата се изхитряват да намират
възможност да крепят великаните
поне на части: ето едно джудже
крепи черния дроб на великана –
бръкнал си ми в черния дроб –
оплаква се великанът и премества
джуджето на рамото си.
Едно джудже е заело позата на атлант
придържа сърцето на великана и нашепва:
най-важното в сърцето е кухината,
разгневен, великанът изважда
джуджето отвътре и го слага на раменете си.
Джуджетата крепят очните ябълки,
като отхапват от небето, отразено във тях,
вмъкват се в ушните раковини
и крадат капка по капка шума на океана,
те лягат като кости под езика,
само и само да се намесят в речта на великана,
сплотяват се в бригада по поддръжката
на строежа на главния мозък на великана,
като се стараят да сблъскват едно с друго
лявото и дясното полукълбо.
Всички те се струпват на раменете на великана,
тупат го по рамото,
джуджетата на сърцето, джуджетата на мисълта,
джуджетата на речта, джуджетата на духа –
дъх не можеш да си поемеш, когато от висотата
на чуждото рамо те държат речи, играят и пеят,
и ето че ти самият вече играеш
по свирката на техния добре сработен ансамбъл.

Превод: Нели Пигулева

ПУСТЫНЯ

russe | Wjatscheslaw Kuprijanow

пустыня
опальное посольство солнца
сокровищница миражей
воплощение древней мечты гор –
колыхаться как море

ночью каждая из видимых звезд
выбирает себе по песчинке
и бросая ее с луча на луч говорит –
это моя –
невидимые звезды шумят в невидимой высоте
умоляя зримые звезды –
отойдите
нам ничего не видно
мы тоже хотим тронуть свою песчинку

днем все песчинки в объятиях одного солнца
только с пустыней солнце чувствует себя на равных
не с морем
которое слишком поглощено самим собою

для мудрых пустыня
это не просто место где есть о чем подумать
это простор для мыслей о том
чего стоит
задуманное

© Вячеслав Куприянов
Audio production: Вячеслав Куприянов, 2013

пустинята

bulgare

пустинята
изпаднало в немилост посолство на слънцето
съкровищница на миражи
въплъщение на древната мечта на планините –
да се полюшва като море

нощем всяка от видимите звезди
си избира по песъчинка
подхвърля я от лъч на лъч и казва –
тази е моя
невидимите звезди шумолят в невидимата висина
и умоляват звездите които се виждат –
отдръпнете се
нищо не виждаме
ние също искаме да докоснем нашата песъчинка

денем всички песъчинки са в обятията на едничкото слънце
само с пустинята слънцето се чувства като равен с равен
не с морето
което е твърде много погълнато от самото себе си

за мъдрите пустинята
не е просто място където има за какво да си помислиш
това е простор за мислите за това
колко струва
замисленото

Превод: Нели Пигулева

СЛЕЗЫ МИРА

russe | Wjatscheslaw Kuprijanow

Еще не ведая мирского горя
но уже осязая холод мира
и пугаясь его непроглядной ночи
чистыми слезами плачут дети

И уже взрослые на краю жизни
зачем они выросли не понимая
в беге времени улучив минуту
плачут темными тяжелыми слезами

И все-таки все по-разному плачут
чей-то плач разменная мелкая монета
а у иных и слезы золотые
они их складывают в отдельную копилку

Глядя на людей и ангелы плачут
их слезы снежинки в Рождественский вечер
а в обычные дни у их слез задача
поддерживать уровень мирового океана

© Новый ключ
from: «Ода времени», стихотворения
Новый ключ, 2010
Audio production: Вячеслав Куприянов, 2013

СЪЛЗИТЕ НА СВЕТА

bulgare

Още непознали световната мъка
но вече усетили студенината на света
и плашейки се от неговата непрогледна нощ
с чисти сълзи плачат децата

и вече възрастни в края на живота си
така и не разбрали защо са пораснали
уцелили минутка в шеметния бяг на времето
те плачат с тъмни и тежки сълзи

и все пак всички плачат различно
плачът на едните е дребна монета
на други дори и сълзите са златни
и те ги събират в специална касичка

гледайки хората плачат и ангелите
сълзите им са снежинки в нощта преди Рождество
а в обикновените дни сълзите им си имат задача
да поддържат нивото на световния океан

Превод: Нели Пигулева