Stefka Hrusanova  (Стефка Хрусанова)
Translator

on Lyrikline: 16 poems translated

from: hongrois to: bulgare

Original

Translation

Montázs

hongrois | Peter Zilahy

pillangózó krisztus a kereszten
– – – –
csecsemõtrófeák
a szülõszoba folyosóján
– – – –
kifeszített tûzoltópupillákba
zuhanó
ötödik emeleti asszony
– – – –
léggömböt szopogat
egy nagyfejû kisfiú
– – – –
lepel alatt ugrásra kész szobor

© Peter Zilahy
from: Lepel alatt ugrásra kész szobor (Statue Under A White Sheet Ready To Jump)
Budapest: Pesti Szalon, 1993
Audio production: 2001 M. Mechner, literaturWERKstatt berlin

МОНТАЖ

bulgare

христос в стил бътерфлай на кръста
_ _ _ _ _ _ _

кърмачета-трофеи
в коридора пред родилната стая
_ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _

в разширените зеници на пожарникарите
падаща
жена от петия етаж
_ _ _ _ _ _ _ _

балон смуче
едно мъничко момче с глава голяма
_ _ _ _ _ _ _

под булото готова за скок статуя

Превела от унгарски език Стефка Хрусанова
(Translation from Hungarian into Bulgarian: Stefka Hrusanova)

Tűnődni? Van miről??

hongrois | Sándor Tatár

Csöpög a csap, mocskos a bögre,
késpenge-újhold néz be rád.
Azon tűnődsz, lehet-e rosszabb,
vagy innen már csak fölfele...

Eh, vén ripacs! tudod, hogy lehet rosszabb;
rosszabb lett mindig eddig is.
Saját szobádban fulladsz meg. – Még az se!
Csak fuldokolsz, és minden megreked.

Csak olyan kérdésed van, hogy tudod a választ.
Fölösleges kérdés és hasztalan tudás –
a magány cipzárjából varrat így leszen.

Minden közönyt, konstans nyugalmat áraszt:
a csap csöpög, csorba a bögre;
nem vagy vadnyom, bár tűnnél hirtelen.

© Sándor Tatár
from: Bejáró művész
Budapest: Orpheusz, 2007
Audio production: Petőfi Irodalmi Múzeum, 2016

Да размишляваш? Има ли за какво??

bulgare

Кpанчетo капе, канчето е мръсно,
острието на полумесеца наднича към теб.
Размишляваш дали може да е по-лошо
или оттук вече само нагоре…

Ех, дърти комедианте! знаеш, че може да е и по-лошо;
и досега винаги по-лошо е ставало.
Задушаваш се в собствената си стая. – Дори не и това!
Само се давиш и всичко затъва.

Имаш само такива въпроси, на които знаеш отговорите.
Ненужни въпроси и безполезни знания –
зашитото от ципа на самотата ще си бъде така.

Всичко излъчва равнодушие, постоянно спокойствие:
кpанчетo капе, канчето е нащърбено;
не си следа от дивеч, дори да изчезнеш внезапно.

превод: Стефка Хрусанова

P.I.A.C.

hongrois | Sándor Tatár

Mérjen a stanicliba, legyen szíves,
húsz deka megbocsátást.
Az mindig jól jön.
Már elkövetett s még ezután megvalósítandó
erkölcsi vásottságok (!) esetére is.
Igen, persze, hagyja csak nyugodtan.
Lehet valamivel hosszabb.

A mentségeket ide rakta ki,
látom, legelőre. - Nem, egy szóval se mondom,
hogy ne lennének olcsók. Szinte
gyanúsan jól néznek ki ezért az árért;
az embernek eszébe jutnak az intelmek
a génmanipulált élelmiszerekről.
Nem, ugyan-ugyan! Tényleg csak úgy
általánosságban mondom.
Viszont most nincs szükségem rá, úgyhogy
köszönöm, nem.

…Látom, van megváltása is.
Hogy primőr? Ja, látom az árán.
Meg - ha nem veszi zokon - eléggé
zöldnek is látom. - Jó, lehet, hogy a
szőlő savanyú, merthogy a bukszám a lapos.
No, akárhogyan is; talán
majd legközelebb.

© Sándor Tatár
from: Bejáró művész
Budapest: Orpheusz, 2007
Audio production: Petőfi Irodalmi Múzeum, 2016

П.А.З.А.Р.

bulgare

Премерете ми в кесия, моля,
двеста грама опрощение.
То винаги идва добре.
Дори в случай на вече извършена
и в бъдеще пак възможна морална разпуснатост (!)
Да, разбира се, спокойно го оставете: колкото излeзе.
Може да е малко по-дълго.

Оправданията, виждам, сте сложили
тук, най-отпред. – Не, дума дума да не става,
че не са евтини. Изглеждат
направо подозрително добре за тази цена;
на ума ти идват предупрежденията
за генно модифицираните храни.
Не, наистина! Действително го казвам
просто така, изобщо.
Обаче сега нямам нужда от тях,
така че, не, благодаря.

... Виждам, имате и компенсация.
Ранни зеленчуци? Да, виждам по цената.
При това – ще извинявате – струват ми се
доста зелени. – Добре, може гроздето
да е кисело, понеже кесията ми е празна.
Нейсе, както и да е; може би
следващият път.

превод: Стефка Хрусанова

Mint ki hagymát...

hongrois | Sándor Tatár

Mint ki hagymától könnyezik,
s orrát törölve elgondolkodik:
mért zuhan ő megint s megint a szörnyekig,
s mért nem hagyja mégsem e boltot itt;

Mint ki húst aprít s serpenyőbe vet,
s az illat lassan föl, orrába kúsz –
megérez egy delejes új erőteret,
mely a kételyek mély árkába húz;

Mint aki salátát mos s levelez,
s az ujjáról ecetes lét lenyal,
töpreng, kipróbáljon-e újabb szereket,
vagy érje be kávéval s tablettáival;

Mint ki gombokat nyomkod s egerész,
nem tudhatván, hogy ebből ki mi sül,
s hogy mi vezeti kezét: merev ész,
lágy(uló) szív vagy Isten, kibicül.

Mint aki már minden leélhetőt leélt;
lesöpört konyhaasztal előtte a lét,
nem jajong és nem tanúsít erélyt
– ha rajta múlna, mint a gőz oszolna szét.

Mint aki már megint rossz verset írt,
de eldobni megint nincs ereje –
kudarcot beismerni sose bírt;
hogy foghatna hát tenni ellene?..

© Sándor Tatár
from: Bejáró művész
Budapest: Orpheusz, 2007
Audio production: Petőfi Irodalmi Múzeum, 2016

Като някого, който плаче от лука...

bulgare

Като някого, който плаче от лука,
и в мисли унесен, нос бърше с юмрука:
защо той пак пропада, на чудовище прилича тука,
и защо не напуска пак плод-зеленчука;

Като някого, който реже месо и го хвърля в тигана,
а ароматът към носа му бавно пропълзява негли –
той сеща, че в ново, силно магнитно поле е хванат,
което в бездната дълбока от съмнения го тегли;

Като някого, който накъсва салатата и я измива,
и с устни облизва от пръстите соса оцетен,
той чуди се да пробва ли средства алтернативни
или пък ще му стигат таблетките и кафето.

Като някого, който тършува, бутони натиска,
без от туй да знае кой какво ще стори
и кое ръката му ще води: разум искрен,
размекнато сърце или Бог, следящ отгоре.

Като някого, който битието до свършека е изживял;
пред него животът е избърсана кухненска маса,
ни хъс, ни ропот е показал в земния си дял
– ако зависеше от него, като пара щеше той да се разнася.

Като някого, който отново лоши стихове написа,
но сили да ги изхвърли не му остават –
провала някога да признае той не бе орисан;
как ще може да му се опре тогава?...

превод: Стефка Хрусанова

Kis filozofikus

hongrois | Sándor Tatár

Túlpakolt reggelizőasztal; makulátlan szalvéták,
narancslé, müzli, tojás, sonka, sajtok, zabpehely (satöbb.).
A péksüteményeskosárnak nem is jut már rajta hely –
miután körbejárt, a háziak háta mögött állapodik meg,
a pulton. De egyébként se jutsz a többi
finomságnak vagy a feléhez hozzá, hisz nem nyúlkálhatsz
értük át reggelizőtársaid hóna alatt, és unos--untalan
kéregetni s köszöngetni, ettől, ha a gyomorsav forrása
nem dugul is el, de bízvást elmegy az ehetnék.
Álságos nyájasság: csak vegyél még, tankolj csak föl,
valahogy éhen ne maradj! Használd ki, hogy; élvezd, elvégre
a szabadság, hogy lazíts vagy még pontosabban:
hogy átmenj lazába, arra való.
Mondjuk, azért egy kicsit sietni tanácsos lenne éppen, tudod,
ahová készülünk, később olyan sokan
vannak; nem ritka az ingerlékeny lökdösődés, felfortyanás,
a csípős izzadságszag, ilyenek. Sőt már ilyenkor is – hiába,
a szezon! – elég sokan szoktak lenni, de legalább a pénztárnál még
nem félkilométeres a sor. Ha minden jól megy.
– Érzed, egyre határozottabban úgy érzed, otthon volna jobb.
A baj csak az, hogy azt mondták (nem hagyva kételynek semmi kiskaput),
hogy itt vagy otthon.

© Sándor Tatár
from: Bejáró művész
Budapest: Orpheusz, 2007
Audio production: Petőfi Irodalmi Múzeum, 2016

Малко философски

bulgare

Препълнена маса за закуска; чисти салфетки,
портокалов сок, мюсли, яйца, шунка, кашкавали, овесени ядки (и. т. н.).
За панерчето със сладкиши вече няма място върху нея –
след като я обиколи, се настанява зад гърба на домочадието,
на плота. Но впрочем няма да се добереш до останалите
лакомства или до половината от тях, нали не можеш да точиш лиги
за тях под мишниците на закусващите ти другари и непрестанно
да молиш и да благодариш, дори течението на стомашния сок
да не се задръсти от това, със сигурност ще изгубиш апетит.
Фалшива любезност: вземай си, зареждай се,
някак да не останеш гладен!      Възползвай се; наслаждавай се, нали
е отпуск, да се отпуснеш или още по-точно: да му отпуснеш края, заради това е.
Да кажем, все пак е препоръчително малко да побързаш, знаеш,
там, където отиваме, по-късно ще има толкова
много хора; не са редки раздразненото блъскане, гневните изблици,
острата миризма на пот, такива неща. Дори по това време вече – какво да се
прави, сезон е! – обикновено има доста хора, но поне на касата
опашката още не е половинкилометрова. Ако всичко върви добре.
– Чувстваш, все по-определено чувстваш, че у дома би било по-добре.
Бедата само е, че казаха (без да оставят никакви вратички за съмнение),
тук си у дома.

превод: Стефка Хрусанова

Így adakoznánk mi

hongrois | Sándor Tatár

Magányunkat, szorongásainkat a női perselybe
ejtjük. (Rendeltetési helyére
kerül a sperma.)
Boldogok vagyunk, ha elfogadják.
Pedig valahol pontosan tudjuk (előbb-utóbb
megtudjuk), hogy ezzel nem veszik el tőlünk
(nem gonoszságból nem, hanem, mert
erre még ők sem képesek).
Nálunk marad.

És mégis...

Majdnem olyan, mintha
sírt ásnánk a szelekbe.    Tágasat, ahogyan
Celan mondja.     Valami olyasmire vágyunk,
hogy tartson össze, de ne fojtson meg;
mi magunk is legyünk, de
váltson is ki önmagunkból;
legyen erősszárú növény, megingat-
hatatlan kőzet, de ruganyos
s melengető állati hús is.
Ölelése igazodjék
pillanatnyi szükségletünkhöz.
– Ennél kevesebbel, úgy érezzük,
nem érhetjük be, pedig szánalmasan kevés,
amit mindezért adni tudunk:
magányunk, szorongásaink
a női perselyben...
Majd pedig (s még ez a jobb: jobb, mint ha
szavakra próbálnánk váltani)
szégyenkezően-, esetleg dühödten-hálás tekintetünk.

© Sándor Tatár
Audio production: Petőfi Irodalmi Múzeum, 2016

Така бихме дали милостиня ние

bulgare

Самотата си, притесненията си в женската спестовна касичка
хвърляме. (По предназначението си
отива спермата.)
Щастливи сме, ако я приемат.
Макар че на някои места, знаем точно (рано или късно
научаваме), ей така няма да ни я отнемат
(не от злоба, не, а защото
и те не са способни на това).
Остава у нас.

Но все пак...

Така е, сякаш едва ли не
копаем гроб във ветровете. Широк, както
Целан го казва. Копнеем за нещо,
което да ни държи заедно, но да не ни задушава;
и ние да сме добре, но
да произлиза и от самите нас;
да бъде растение със здраво стъбло, непокла-
тима скала, но и меко
и сгряващо животинско месо.
Прегръдката му да се нагажда
към моментните ни потребности.
– По-малко от това, усещаме,
не можем да постигнем, а пък е достойно за съжаление малкото,
което можем да дадем за всичко това:
самотата си, притесненията си
в женската спестовна касичка...
После пък (дори е по-добре: по-добре, отколкото
да ги разменим за думи) –
нашия срамежлив, евентуално гневно-благодарен поглед.

превод: Стефка Хрусанова

Ez az üzengetés…!

hongrois | Sándor Tatár

Ha átlényegültem kukacokká,
ez a vers talán megmarad -
te olvasod majd e kései postá
-t, ha épp a kezedbe akad;

és nem tudhatod, hogy néztem ki, és hogy
volt-e dús hajam és sok szeretőm,
és nem lettem-é idő előtt vén trotty,
s voltam-e vajon eleget friss levegőn…

Csak ez a vers a tizennégy sorával.
Mit akar egymástól két idegen?!
A költő holtan is tolakszik. „Rávall -

ha van vers, akkor a sorsunk kevésbé komisz??”
Morózus utánam-jövő! azt üzenem,
hogy folytatsz engem is, ha nem akarod is.

© Sándor Tatár
from: Bejáró művész
Budapest: Orpheusz, 2007
Audio production: Petőfi Irodalmi Múzeum, 2016

Това е заветът…!

bulgare

Ако се превъплътя във червеи,
това стихотворение навярно ще остане –
ще прочетеш после тази закъсняла поща,
ако в ръцете ти попадне;

и няма откъде да знаеш какъв съм бил,
имал ли съм буйни къдри и любовници безчет,
без време станал ли съм дърт мърморко,
чист въздух вдишвал ли съм веч достатъчно…

Само това стихотворение с четиринадесетте му стиха.
Какво искат един от друг двама непознати?!
Дори умрял, поетът се натрапва. “Казва –

щом има стихотворение, тогаз съдбата ни не тъй жестока ли е?”
Следовнико мой мрачни! Заръчвам
да ме продължиш, дори и без да си cъгласен.

превод: Стефка Хрусанова

Zokniban halni meg

hongrois | Peter Zilahy

zokniban halni meg
mert hideg a padló
bújni langymeleg
rövid zokniba
ott érni véget
oly cél minõt
óhajthat a kegyes

mert börtön a cipõ
és papucsba csusszanni
idõnk kevés
de zokniban halni meg
ez oly otthonos
hajnalban kelni
és húzni
közben halni meg
a szokott mozdulattal
nini most halok meg – mondani
így zokniban
és menni
mintha pohár vízért
innentõl már a halál
és nem zokogni

© Peter Zilahy
from: Lepel alatt ugrásra kész szobor (Statue Under A White Sheet Ready To Jump)
Budapest: Pesti Szalon, 1993
Audio production: 2001 M. Mechner, literaturWERKstatt berlin

Да умреш по чорапи

bulgare

да умреш по чорапи
защото подът е студен
да се пъхнеш в хладки
къси чорапи
там да стигнеш до края
такъв завършек -
от бога да го просиш!
защото обувките са затвор
и да се мушнем в пантофи
малко време ни остава
но да умреш по чорапи
е толкова уютно
призори да станеш
и да ги нахлузиш
междувременно да си умреш
с привичното движение
виж сега ще умра - да кажеш
тъй по чорапи
и да отидеш
като за чаша вода
оттук е веч смъртта
и да не хленчиш

Превела от унгарски език Стефка Хрусанова
(Translation from Hungarian into Bulgarian: Stefka Hrusanova)

Mintha . . .

hongrois | Peter Zilahy

abból a csókból nõne ki
e lezárt ajkak nem eresztik
fáj ha hozzáér megszokni hidegét
lenyalni a jeget róla
szemhéja alá bebújni
az utolsó dolog mögé amit látott
ahogy a kacsok közé zuhan
elválasztja a földet az égtõl –
behavazott arcán apró lábnyomok
férgek a deszkában
csecsemõk szõlõszemekben
a fénylõ zúzmarás kertben
halott nõvel egy testben
forgó síkos avarban
ebben az édesszagú lehelletben
ebben a tõrben
ebben a duplafenekû gödörben
mindene megvan
amire jó
fázik szakálla nõ
viszket megvakarják
éhes megetetik
nem fér a bõrébe kitömik

© Peter Zilahy
from: Lepel alatt ugrásra kész szobor (Statue Under A White Sheet Ready To Jump)
Budapest: Pesti Szalon, 1993
Audio production: 2001 M. Mechner, literaturWERKstatt berlin

Сякаш . . .

bulgare

от онази целувка се ражда
тези затворени устни повече не го пускат
боли ако свикнеш да докосваш студенината
да облизваш леда от него
да се пъхнеш под клепачите му
зад последното нещо което е видял
както между ластарите пропада
разделя земята от небето -
по заснеженото му лице дребни стъпки
червеи в дъската
кърмачета в зърната грозде
в блестящата от студ градина
с жената мъртва в едно тяло
сред разровената хлъзгава шума
в този сладкоароматен дъх
в този капан бодлив
в тази яма с двойно дъно
има всичко
за което е годен
мръзне брадата му расте
сърби го почесват го
гладен е хранят го
не се побира в кожата си натъпкват го

Превела от унгарски език Стефка Хрусанова
(Translation from Hungarian into Bulgarian: Stefka Hrusanova)

Diktátorok

hongrois | Peter Zilahy

Nemi érésem göröngyös útját kommunista diktátorok halála övezte.
Elsõ szexuális élményem egybeesett Mao Ce Tung halálával, megharapott
egy Diána nevű lány az oviban. Tito halálakor kezdtem mutálni, Brezsnyevnél
volt az első magömlésem. Három napig komolyzene ment a rádióban, egy kicsit
túlzásnak tartottam, volt ahol még iskolai szünetet is elrendeltek. Aztán sokáig
nem történt semmi, kísérletképpen elvittem egy lányt moziba, de túl jó volt a film,
és görcs állt a kezembe. A gimiben felgyorsultak az események, az első csókot
az első viharos éjszakától csak néhány hónap választotta el. Andropov után
Csernyenko is beadta a kulcsot. Néhány hétre rá követte őket Enver, azt
nem mesélem el. Ceausescu kivégzésekor ismerkedtem meg a G-ponttal.
Kim Ir Szen új szempontok szerint csoportosította ismereteim, szerencsére
a bíróság ejtette a vádat. Fidel. A Föld fog sarkából kidőlni…

© Peter Zilahy
from: unveröffentlichtem Manuskript
Audio production: Peter Zilahy

Диктатори

bulgare

Неравният път на половото ми съзряване беше съпроводен от смъртта на
редица комунистически диктатори. Първото ми сексуално преживяване
съвпадна със смъртта на Мао Цзе Дун, в забавачката едно момиче на име
Диана ме ухапа. Когато умря Тито, гласът ми започна да мутира, а при
кончината на Брежнев беше първата ми полюция. Три дни по радиото
вървеше класическа музика, струваше ми се леко преувеличение, в някои
училища дори обявиха ваканция. После дълго време не се случи нищо,
експериментално заведох едно момиче на кино, но филмът беше твърде хубав
и ръцете ми се схванаха. В гимназията събитията тръгнаха бързо, само
няколко месеца минаха между първата целувка и първата бурна нощ. След
Андропов и Черненко сдаде багажа. Няколко седмици по-късно ги последва
Енвер, за това няма да разказвам. По време на екзекуцията на Чаушеску се
запознах с точката Г. Ким Ир Сен подреди възгледите ми по нов начин, за
щастие съдът отхвърли обвинението. Фидел. Света ще променим…

Превела от унгарски език Стефка Хрусанова
(Translation from Hungarian into Bulgarian: Stefka Hrusanova)

Egy angyal

hongrois | Peter Zilahy

akkor jön
hallani szárnysuhogását
biztos mozdulatokkal
húzza le a takarót
már tizenkilenc éve
hogy minden éjjel
feldúlja az ágyam
alaposan végigkutat
végül a hátamra ül
és töpreng
rakosgatja hideg lábait
ha megmozdulok elrepül
ha elrepül megmozdulok

© Peter Zilahy
from: Lepel alatt ugrásra kész szobor (Statue Under A White Sheet Ready To Jump)
Budapest: Pesti Szalon, 1993
Audio production: 2001 M. Mechner, literaturWERKstatt berlin

Ангел

bulgare

тогава идва
чува се шумоленето на крилете му
с уверени движения
смъква одеялото
вече деветнайсет години
за да разравя леглото ми
всяка вечер
основно ме претърсва
накрая сяда на гърба ми
и размишлява
намества студените си крака
щом помръдна отлита
щом отлети помръдва

Превела от унгарски език Стефка Хрусанова
(Translation from Hungarian into Bulgarian: Stefka Hrusanova)

Bordáit tenyerében

hongrois | Peter Zilahy

mint löki testét a hússzínû égnek
erõtlen örömtelen várakozással
fájdalmat nem érez kitapintja a tájat
a lüktetõ eret homlokán
vállán körmeit
bordáit tenyerében
az ágyékára feszülõ idegen bõrt
tudja hogy nézik hogy nem beszélnek
csak ajkaik mozognak
                           –  mozgatják a sorokat               
értejön a bicegõ kötéltáncos
beszakítja a húst
                                            egy lezuhanó szõrszál  – – –                
vérzik valami felhõre
mintha vatta lenne
talán az is
mérföldekre lábfeje
valahol ott kell lennie neki is
érzi mint vak a reggelt
hogy közeleg ernyednek izmai
nincs tovább – mondta
és nem volt tovább mondani

© Peter Zilahy
from: Lepel alatt ugrásra kész szobor (Statue Under A White Sheet Ready To Jump)
Budapest: Pesti Szalon, 1993
Audio production: 2001 M. Mechner, literaturWERKstatt berlin

Ребрата в дланта

bulgare


Ребрата в дланта

като пъха тялото си в небето с цвят на месо
с безсилно безрадостно очакване
не усеща болка опипва почвата
пулсиращата вена на челото си
ноктите на гърба си
ребрата в дланта си
опънатата на бедрото му чужда кожа
знае че гледат че не говорят
само устните им мърдат
- раздвижват редовете                          
за него идва препъващият се въжеиграч
продънва месото
един падащ косъм - - -                         
кърви над някакъв облак
сякаш е памук
може би е такъв
на мили далеч са стъпалата му
и той трябва да е някъде там
усеща като слепец сутринта
че скоро ще се изтощят мускулите му
няма повече – каза той
и нямаше повече за казване

Превела от унгарски език Стефка Хрусанова
(Translation from Hungarian into Bulgarian: Stefka Hrusanova)

Bújni hozzád

hongrois | Peter Zilahy

aludni nem lehet mezõn
lehunyni nem lehet szemet
ölelni nem lehet
ebben a csöndben pók nem fog legyet
fán levél nem rezzen
se szárny se szem nem rebben
hideg verejték öledben
fájdalmas minden nesz
mintha napok óta ébren
hallgatná mint lüktet a vér tenyerében
fülére tapasztja amióta
leszakadt a csend és nem húzták ki alóla
fenn van és figyel
nem tudja miért nem múlik el
nem tudja mi nem múlik el
ha csak átfordulna az oldalára
akkora zajjal járna rögtön megölné
mint aki forgó kövek közé hajt fejet
bújni hozzád nem lehet
aludni nem lehet

© Peter Zilahy
from: Lepel alatt ugrásra kész szobor (Statue Under A White Sheet Ready To Jump)
Budapest: Pesti Szalon, 1993
Audio production: 2001 M. Mechner, literaturWERKstatt berlin

Да се сгуша в теб

bulgare

да се спи не може на полето
не могат да се затворят очите
не може да прегръщаш
в тази тишина паякът не хваща мухи
на дърветата не потрепва ни листо
ни крило ни око не трепват
студена пот в скута ти
болезнен е всеки шум
сякаш от дни буден
слуша как тупти кръвта в дланта му
слага я зад ухото си откогато
се продъни тишината и не го измъкнаха изпод нея
горе е и слуша
не знае защо не отминава
не знае какво не отминава
ако само се обърне настрана
ще стане с толкова шум веднага ще го убие
като свел глава между въртящи се камъни
да се сгуша в теб не може
да се спи не може

Превела от унгарски език Стефка Хрусанова
(Translation from Hungarian into Bulgarian: Stefka Hrusanova)

Az élõ másolat

hongrois | Peter Zilahy

(oboett)
bejártam érted nagykapával farkasrét
összes  vermeit  beállítasz  és  nagypofával
közlöd  velem hogy  nem vagy  ott  –
ez  jó  nagyon  de  mondd  mitõl  hogy  egy
picit hasonlít rád minden ha
lott
te  mégse vagy  az  igazi  ha
egyszer nem vagy ott én élõt nem szerethetek
csak  azt ki  szervetlen  szeret  nekem  oly  szeretõ
kell  ki  mindig  frissen  ásott  és  komoly
mély  akár  egy  kút  egy  sír
egy illat

© Peter Zilahy
from: Lepel alatt ugrásra kész szobor (Statue Under A White Sheet Ready To Jump)
Budapest: Pesti Szalon, 1993
Audio production: 2001 M. Mechner, literaturWERKstatt berlin

Живото копие

bulgare

(обойче)
прекопах заради теб с голяма мотика вълчата поляна
всичките й ями запълваш и нахално
ми съобщаваш че те няма там –
това е много добре но кажи защо
всичко мъничко прилича на теб ос
вен
ако и ти не си истинската ако
някой път не си там аз жива не мога да обичам
само онази която ме обича неорганично такава любима
ми трябва винаги прясно изкопана и сериозна
която е или кладенец или гроб
или аромат

Превела от унгарски език Стефка Хрусанова
(Translation from Hungarian into Bulgarian: Stefka Hrusanova)

Aki el

hongrois | Peter Zilahy

aki elment többé nincs
többé nem nyom le kilincs
nem szeret nõ nem hal halál
nem rág köröm nem szúr szakáll

hamár elment lelke rajta
nem mer leves nem gyújt gyertya
nem üt vissza nem szül gyerek
nem vár haza nem fõz meleg

meddig tart és miért nem enged
miért szorít belém lehellet
miért tüntet ki értelem
miért szórakoz pont velem

© Peter Zilahy
from: Lepel alatt ugrásra kész szobor (Statue Under A White Sheet Ready To Jump)
Budapest: Pesti Szalon, 1993
Audio production: 2001 M. Mechner, literaturWERKstatt berlin

КОЙТО СИ

bulgare

който си отиде повече го няма
повече не отваря врати
не обича жена не мре смърт
не гризе нокти не боде брада

щом си е отишъл негова работа
не гребе супа не пали свещ
не отвръща на удар не ражда дете
не го чака дом не готви топло

докога ще ме държи и защо не ме пуска
защо ми притиска обратно дъха
защо ми дарява съзнание
защо се точно с мене забавлява

Превела от унгарски език Стефка Хрусанова
(Translation from Hungarian into Bulgarian: Stefka Hrusanova)

A becsapódás helye

hongrois | Peter Zilahy

az ébredõ város fényei
nézi a lendülõ kart az ökölcsapás úgy éri
mintha egy függönyt széjjelrántana
nem beszél nem ordít némán zuhan
kigombolja zakóját érezni akarja a hideget
ráborulni a tömör márvány levegõre
mintha szétlapítaná a mellére nehezedõ tér
belepréseli az alacsony szutykos felhõkbe
nem éri el a földet mintha hártya nõne
ujjai közé evez úszik elõre helyet csinál
a könyökével arrébb tolja a bámészkodókat
tompán puffan a porban és nincs se szó se vér
se harag nem szól nem vérzik csak kiszakad
forrón és hamuszürkén fekszik lábak közt
nyitott szemmel – nézi a test helyén a testet
elfordul eltûnik a tömegben hogy ne lássák
mire gondol minden reggel annál a háznál
megáll felfelé néz milyen magasról esne
zuhan az utca kövére némán

© Peter Zilahy
from: Lepel alatt ugrásra kész szobor (Statue Under A White Sheet Ready To Jump)
Budapest: Pesti Szalon, 1993
Audio production: 2001 M. Mechner, literaturWERKstatt berlin

Мястото на удара

bulgare

светлините на пробуждащия се град
гледат че размахващата се ръка достига ударът с юмрук
сякаш разгръща завеса
не говори не вика нямо пада
разкопчава сакото си иска да усети студа
да се стовари върху гъстия мраморен въздух
сякаш сплесква на гърдите си натежалото пространство
притиска го към малките мърляви облаци
не достига земята сякаш ципа расте
между пръстите му гребе плува отпред прави място
с лактите си разбутва зяпачите
глухо тупва  в прахта и нито дума нито кръв
нищо гневно не казва не кърви само се отскубва
горещо и сиво като пепел лежи между краката
с отворени очи – съзира тяло на мястото на тялото
обръща се изчезва в тълпата за да не видят
за какво мисли всяка сутрин пред онази къща
спира гледа нагоре от колко високо би паднал
стоварва се върху паветата на улицата безмълвно

Превела от унгарски език Стефка Хрусанова
(Translation from Hungarian into Bulgarian: Stefka Hrusanova)