Galina Nikolova (Галина Николова)
ноември в нас
ноември в нас
На Съ
старият дъб е едно вековно дърво
в един малък град в моя град посред центъра му
там си е бил винаги от много преди аз да се родя
и най-сигурно е там да си остане
освен ако не се повтори тази зима с целия си студ
даже старците на тоя град не си припомнят
друг път тъй да се е смръзвала земята
че пръстта й да се пръска изотвътре
и дърветата така да ги боли
да викат нощем
те стават крехки от студа тъй крехки
че от това умират
дори да няма капка вятър върховете им
се пукат се разпукват
няма нищо пролетно в едно разпукнато дърво
така обичах този град да се разсънва след снега
да зеленее
да тежи от липов цвят и от акациеви гроздове
така обичах когато този град запролетява
после дълго чак до есента на пролет да мирише
така обичах
ако сега го преброявам този град
не ми достигат пръстите
за цъфналите му дървета
съвсем без време цъфнали в средата на ноември
и хора почвам да броя от палеца на дясната ръка
и все не мога да направя кръгче
до палеца си да се върна от кутрето
