Sándor Tatár

Ако се превъплътя във червеи,
това стихотворение навярно ще остане –
ще прочетеш после тази закъсняла поща,
ако в ръцете ти попадне;

и няма откъде да знаеш какъв съм бил,
имал ли съм буйни къдри и любовници безчет,
без време станал ли съм дърт мърморко,
чист въздух вдишвал ли съм веч достатъчно…

Само това стихотворение с четиринадесетте му стиха.
Какво искат един от друг двама непознати?!
Дори умрял, поетът се натрапва. “Казва –

щом има стихотворение, тогаз съдбата ни не тъй жестока ли е?”
Следовнико мой мрачни! Заръчвам
да ме продължиш, дори и без да си cъгласен.

Bin ich längst mürber Madenfraß,
bleibt dieser Vers vielleicht erhalten.
Als späte Post dir vor Augen gehalten,
liest du ihn und gar als des Dichters Erlass.

Wie dicht meine Locken waren, weißt du nicht,
wie zahlreich die Frauen in meinem Bett,
ob ich lieber Stuben- oder Frischluft hätt,
ob mein Verstand schon vor der Zeit ganz licht...

Nur du und dieses vierzehnzeilige Gedicht.
Was sollen zwei Fremde sich bloß sagen?!
Der tote Dichter und sein Vers bedrängen dich.

Ein Gedicht und wär’ das Los dann leichter zu ertragen??
Griesgrämiger Nachfolger! Es wird sich zeigen:
selbst wenn du nicht willst, wirst du es weitertragen.

Once I metamorphose to worms,
this poem will perhaps endure –
And you will read this mail that turns
up following a great detour.

and you will not know my looks, surely,
if I had lovers and a head of hair,
if I became an old fart prematurely,
if I went out enough for some fresh air.

Only this poem with its lines fourteen.
What could two strangers want from each other?!
Poets intrude even when dead. “How mean –

As if poems ever brightened our lot!!!”
Cantankerous successor! Don’t bother!
You’ll carry me onwards, like it or not.