Ursula Krechel

The torn lamb meat is already howling with the wolves.
In furs the police officers go around and mate
with twin-engined saws. Fruits of weary anger
are rotting in fallen leaves under piles of leaflets.
Jays croak, no woodpecker taps into wood.
The lambs lick sump oil. None of them eat from your hand.

Road-sweeping machines crawl out of valleys, throw up dust.
Lambs relax strengthened, bleating into spring.
None of them eat from your hand. The world smells
of soap, curdled milk and short breath.
Forest noises force us out, stupid as sheep.
Cinema seats collapse. Mossy mattresses hang in the sky.

Заедно с вълците вече вие раздраното агнешко
облечени в кожи, полицаи сноват и се чифтосват
с двумоторни резачки. Плодове на умора и гняв
гният в листата, затрупани с купища позиви.
Сойки крещят, няма кълвач на дърво да почуква.
Агнета ближат машинно масло. Не ядат от ръката.

От долините пълзят колите за смет, завихрят прахта
Пладнуват заякнали агнета, блеят насред пролетта.
Не ядат от ръката. Бавно на евтин сапун се вмирисва
светът, на пресечено мляко и тежко болезнено дишане
горският шум ни подкарва към къщи, като овце.
Киностолове падат, мъхнати дюшеци висят в небесата.