Aksīnija Mihailova
búlgaro
Poga
Kā ķirsis, kas galotnē sargā
Pēdējo pārpalikušo ogu, –
Tā es sargāju sadilušajā kreklā
Vienu vienīgu pogu.
Kad vairs nav ne suvenīru, ne cerību
Un kad nasta kļūst aplam grūta,
Es azotē paknibinos gar pogu,
Kura ir tevis šūta.
Par spīti gadiem un badiem,
Par spīti sniegiem un miegiem,
Tu mani piediegusi caurumainajai dzīvei
Ar mīlestības un mūžības diegiem.
Nakts dienu pieveikusi. Es raugos
Vienā vienīgā gaišā logā.
Tas nav logs. Mūžs mans uz krūtīm deg
Tevis iešūtā pogā.
De: Poga
Rīga: Neputns, 2011
ISBN: 978-9984-807-83-6
Producción de Audio: Latvijas Literatūras centrs, 2015
Копчето
Като череша, която на върха си пази
последния останал плод –
така и аз на овехтялата си риза
едничко копче съм запазил.
Когато изгубя надежда и спомени,
когато бремето непоносимо стане,
протягам пръсти и завъртам
зашитото от тебе копче.
Напук на всичките години и глада,
напук на снеговете и сънищата мрачни
зашила си не копче, а живота ми
с любовния конец на вечността.
Нощта деня измества. Аз се взирам
в единствения светещ твой прозорец.
Но не прозорецът, животът ми в гръдта
пламти под ризата с зашитото от тебе копче.