Aksīnija Mihailova
búlgaro
Lu Ši-kaņa rokas
Te tas nebij, tas bij Ķīnā...
Rainis
Stāsts ir īss.
Pianistam
Salauza rokas.
Salauza
Pasaules Revolūcijas
un Gaišās Nākotnes vārdā.
Saka,
ja dieviem griboties ēst,
esot vajadzīgs upuris.
Un pianistam
salauztas rokas
ir vienīgā lojalitāte,
ja vispār cilvēks var būt kaut cik lojāls
pret badīgu elku.
Kaur arī neesmu
ne ķīnietis,
un ne pianists,
Lu Ši-kaņ,
Es šo to zinu
Par elkiem
Un elku dievību.
De: Skujenieks, Knuts. Raksti: Dzeja 1963–1969
Rīga: Nordik, 2002
Producción de Audio: Latvijas Literatūras centrs, 2015
Ръцете на Лиу Шикун
Това е кратка история.
Счупиха ръцете
на пианиста.
Счупиха ги
в името на Световната Революция
и заради Светлото Бъдеще.
Казват,
че за да бъдат нахранени боговете,
е нужна жертва.
И счупените ръце
на пианиста
са единственото доказателство за лоялен
към един кръвожаден бог.
Въпреки че не съм
китаец,
още по-малко пианистът
Лиу Шикун,
знам едно-две неща
за идолите
и идолопоклонничеството.