Thomas Frahm
alemán
ноември в нас
На Съ
старият дъб е едно вековно дърво
в един малък град в моя град посред центъра му
там си е бил винаги от много преди аз да се родя
и най-сигурно е там да си остане
освен ако не се повтори тази зима с целия си студ
даже старците на тоя град не си припомнят
друг път тъй да се е смръзвала земята
че пръстта й да се пръска изотвътре
и дърветата така да ги боли
да викат нощем
те стават крехки от студа тъй крехки
че от това умират
дори да няма капка вятър върховете им
се пукат се разпукват
няма нищо пролетно в едно разпукнато дърво
така обичах този град да се разсънва след снега
да зеленее
да тежи от липов цвят и от акациеви гроздове
така обичах когато този град запролетява
после дълго чак до есента на пролет да мирише
така обичах
ако сега го преброявам този град
не ми достигат пръстите
за цъфналите му дървета
съвсем без време цъфнали в средата на ноември
и хора почвам да броя от палеца на дясната ръка
и все не мога да направя кръгче
до палеца си да се върна от кутрето
De: Минавам
София: Свободно поетическо общество, 2000
Producción de Audio: 2005, M.Mechner / Literaturwerkstatt Berlin
november bei uns
die alte eiche ist ein tausendjähriger baum
sie steht in einer kleinen stadt meiner stadt mittendrin
da stand sie immer schon lang schon vor meiner geburt
und dort wird sie wohl auch bleiben
es sei denn es kommt noch einmal ein winter so eisig wie dieser
selbst die alten können sich nicht erinnern
die erde derart gefroren erlebt zu haben
dass der boden sogar im innersten aufbrach
und es den bäumen derart wehtat
dass sie schrieen des nachts
zerbrechlich wurden derart zerbrechlich vom frost
dass sie starben davon
die spitzen der kronen selbst ohne den leisesten windhauch
brachen abbrachen
da ist kein frühling mehr in so einem gebrochenen baum
ich wünschte mir so diese stadt möge erwachen nach all dem schnee
möge ergrünen
schwer vom duft der linden von akazienbeeren
ich wünschte mir so in diese stadt möge der frühling einziehn
es möge nach frühling riechen bis in den herbst hinein
das wünschte ich mir
wenn ich sie jetzt aufzähle
reichen mir meine finger nicht
für die aufgeblühten bäume in dieser stadt
ganz unzeitgemäß erblüht in der mitte dieses novembers
und menschen beginn ich zu zählen vom daumen der rechten hand
und krieg den kreis nicht geschlossen
gelang nicht vom daumen zurück zum däumling dem kleinen finger