Kinga Fabó

I’m not a city: I have neither light, nor
window display. I look good.
I feel good. You didn’t
invite me though. How
did I get here?

You’d do anything for me; right?
Let’s do it! An attack.
A simple toy-
wife? I dress, dress, dress
myself.

The dressing remains.
I operate, because I’m operated.
All I can do is operate.
(I don’t mean anything to anyone.)
What is missing then?

Yet both are men seperetaly.
Ongoing magic. Broad topsyturviness.
Slow, merciless.
A new one is coming: almost perfect.
I swallow it.

I swallow him too.
He is too precious to
waste himself such ways.
I’d choose him: if he knew,
that I’d choose him.

But he doesn’t. My dearest is lunatic.
In vain he is full: He is useless
without the Moon, he can’t change,
he won’t change,
the way the steel bullets spin: drifting,

the blue is drifting.
He tolerates violence on himself, I was afraid
he’d pull himself together and
asks for violence.
I watched myself

born anew with indifference:
(if I melt him!)
stubborn, dense, yowls. They worked on him well.
Right now he is in transition.
He is a lake: looking for its shore.

Nisam grad: nemam svetla, nemam
izloge. Provodim se.
Provodim se. A niste
me ni zvali. Kako
sam ovamo dospela?

Sve biste za mene učinili: zar ne?
Neka bude! Prepad.
I mala igračka-
supruga? Nameštam, nameštam,
nameštam se.

A nameštaj ostaje.
Poslujem, jer me zapošljavaju.
Tek poslovati znam.
(Ništa ne javljam.)
Ipak šta nedostaje?

Jer zasebno obojica su muškarci.
Večiti čar. Obilan darmar.
Spor, nemilosrdan.
Dolazi još jedan: skoro je
savršen. Progutam.
I njega progutam.

Previše je dragocen da bi se
tako rasipao.
A njega bi izabrala: ako bi znao
da bi njega izabrala.

Ali ne zna. Dragi je lunatičar.
Iako je pun: bez Meseca je ne-
upotrebljiv, ne može se menjati,
ne može se menjati
u vrtlogu čeličnih metaka: buja,

plavo buja.
Samo zor trpi na sebi, strepim,
da će se konačno skupiti, i
nasilje traži.
Ravnodušno gledam

vlastiti preporod:
(kad bi nju rastopila!)
inadžija, gusta, mauče. Obradili su je.
Sad je prelaz.
Sad je jezero: obalu traži.

Не съм град: не съм осветена, и витрини
нямам. Изглеждам добре.
И добре се забавлявам. Нищо че
никой не ме е канил. Как ли
тук съм попаднала?

Ще направите всичко за мене, нали?
Нека бъде така! Щракването.
А мъничката играчка –
съпругата? Разполагам, разполагам се,
себе си разполагам.

И нека така си остане.
действам, защото ме задействат.
Само това мога да правя.
Безучастна съм.
И все пак липсва нещо.

И двамата мъже са си напълно отделно.
безкрайно пленително. Бъркотия в обилие.
Безпощадна и бавна.
Идва нов мъж: идеален на-
пълно. Няма да се задавя.

Няма да се задавя.
Прекалено е стойностен, че
така да се пропилее.
Виж, бих него избрала: да би само знаел,
че бих си избрала него,

ала не знае. Лунатик е милият.
И докрай да се пълни, в безлуние
е неизползваем, не успява да промени,
не мени никак
въртежа на стоманените топчета: блика,

избликва синевата прозрачна.
Понася единствено насилието, боях се,
че накрая ще добие форма
и ще моли да бъде насилен.
Наблюдавам безчувствено

повторното си раждане:
(да можех да го размекна!)
безотказно, гъсто, скимти. Потрудих се.
Сега – преходът.
Сега езерото брега си търси.