Hilmi Yavuz

бях си заминал, бях рус, сноп
вода, сноп пясък, сноп...
луна без блясък, ръката ми - русо
пустинно лале, езикът ми сух... предателство

вгорчи устата ми, Господарю наш, стига
съм вървял по този път, осеян с кръстове!
краката ми са в кърви, мирис на миро* и тъга
долавям отвътре... из пустините бях,

ceв страховитата и тежка като смърт нощ,
с една библия израснах, колкото джудже
на бой; или в омразната Голгота, или
в сладострастния Истанбул,
все едно, застинал като идол в диамантените си очи,
си казах: "целуни ме хилми, и ме забрави!"
приятели ми бяха предателството и месията Исус...
 
* Ароматна смола, добивана от дървото Commiphora myrrha (бел.пр., К.Д.).

i'd gone, was fair of face and hair, a handful
of water, handful of sand, a handful...
moon, desiccated, in my hand it was, fair
desert tulip, my tongue is dry... treachery

it burns my mouth, Our Lord, enough
have i dragged myself along this road to the crosses!
my feet all bloody, i stink inside of myrrh
and misery... i'm in the deserts, terrified

in that carrion light and corpulent night
i grew up in a Gospel and in a dwarf
grew tall; in a horrid Golgotha, or wretched
istanbul, makes no difference; in my diamond eyes
i stood still as a statue, he said "kiss me Hilmi and forget me"
my dear friends they were: Jesus the Messiah and Treachery...