Цели четирийсет години
носих очила с рогови рамки
и лекувах народа на Харала.
Но хората могат да си помогнат
единствено с нож или пистолет — навремето
писах за тия неща из вестниците.
Докато дегустирах
„плътността“ на водката,
заслушвах се в гълчавата
на хората
под прозорците на амбулаторията –
обсъждаха политиката,
препоръчваха си
лечебни билки, но аз
мислено вдигах
белия флаг с червен кръст
или червен полумесец,
уверен, че няма
по-красиво знаме на тоя свят,
коего да се вее
над покрива на общината
или на най-високия небостъргач.