Nene Giorgadze, Tim Kercher
english
ДВАМА
Пихме вино, не много, излегнати върху матрака под скосения покрив на онази стая,
удобно близко до автогарата, гледахме жарта зад отворената вратичка на печката,
някой от двамата каза:
Добре е човек да остава отвреме-навреме
гол, само с огъня.
Първата ни обща нощ, къса лятна нощ, извървяхме покрай реката, така и
не разбрах коя от двете реки на онзи град беше и кой от нас каза:
Ще трябва да направим нещо заедно,
пък макар и колиба от клони.
Живяхме в различни градове, пътувахме
един към друг. Някой от двамата каза:
Няма нищо по-прекрасно от разума и
разумът на разума са чувствата.
Каза:
Ние на младостта не се оставихме,
та на старостта ли.
Audio production: 2007 Literaturwerkstatt Berlin
[Do you hear the shallow breaths?]
Do you hear the shallow breaths?
Here, my room possesses the night
—as a maid—
from growing old, being unable to manage
to ghosts bred in torment,
in-your-face laughter can’t be held back—
the curtains, too, can bear no more light
entering from windows—
sleep, caught by
sharp neon beams—
the glimmering ads
charming blood from words,
with letters that pity me—dumb slaves
lined up and made to scream till dawn.
The full milk glass is wrapped in black cotton.
Everything that doesn’t break—even the address book
is wrapped in black cotton—
and there, in the alphabet’s impractical manner,
my invented friends are waving goodbye.