Galina Nikolova (Галина Николова)
Тя, която ми спаси живота
Тя, която ми спаси живота
Бяха едни ежеседмични разходки
сред тревите от които витоша си плетеше летните дрехи
а ние разплитахме нашите
от вчерашните и предишните думи
тя знаеше тайната на мълчаливото разхождане
поглеждаше ме рядко
повече гледаше в тревите
и в нацъфтелите магарешки бодили
разказваше за очите на учениците си
и за онова момиче със стиснати устни
високо чело
и богати родители
разказвахме книги и малки истории
сънища и хора на които не знаехме имената
бяха едни ежеседмични разходки
започваха винаги от манастирчето в младост 2
носехме вода за пиене и себе си
какво се случи след онова лято с нас не знам
защото май не се завърнахме