КАРЛИКИ НА ПЛЕЧАХ ВЕЛИКАНОВ

Не у каждого великана
есть охота и время
поддерживать карликов. Но
карлики ухитряются находить
возможность поддерживать великанов
хотя бы по частям:  вот карлик
поддерживает печень великана –
ты сидишь у меня в печенках –
досадует великан и пересаживает
карлика себе на плечи. Вот
карлик поддерживает легкие, мешая
дыханию и вдохновению,  великан
выплевывает карлика себе на плечо.
Вот карлик в позе атланта
поддерживает сердце великана, шепчет:
главное в сердце – это желудочек,
великан в сердцах вытаскивает
карлика на свет и сажает на плечи.
Карлики поддерживают глазные яблоки,
надкусывая отраженное в них небо,
они залезают в ушную раковину
и крадут по капле шум океана,
они ложатся костьми под язык,
лишь бы вмешиваться в речь великана,
сплачиваются в артель по поддержке
строения головного мозга великана,
стараясь сталкивать друг с другом
левое и правое полушарие.
Все они скапливаются на плечах великана,
они похлопывают его по плечу,
карлики сердца,  карлики мысли,
карлики речи, карлики духа –
дух захватывает, когда с высоты
чужого плеча, они вещают, поют и пляшут,
и вот уже ты сам пляшешь
под слаженный ансамбль их оглушительных дудок.

© Вячеслав Куприянов
Audioproduktion: Вячеслав Куприянов, 2013

ДЖУДЖЕТАТА ВЪРХУ РАМЕНЕТЕ НА ВЕЛИКАНИТЕ

Не всеки великан
гори от желание и има време
да крепи джуджета. Но пък
джуджетата се изхитряват да намират
възможност да крепят великаните
поне на части: ето едно джудже
крепи черния дроб на великана –
бръкнал си ми в черния дроб –
оплаква се великанът и премества
джуджето на рамото си.
Едно джудже е заело позата на атлант
придържа сърцето на великана и нашепва:
най-важното в сърцето е кухината,
разгневен, великанът изважда
джуджето отвътре и го слага на раменете си.
Джуджетата крепят очните ябълки,
като отхапват от небето, отразено във тях,
вмъкват се в ушните раковини
и крадат капка по капка шума на океана,
те лягат като кости под езика,
само и само да се намесят в речта на великана,
сплотяват се в бригада по поддръжката
на строежа на главния мозък на великана,
като се стараят да сблъскват едно с друго
лявото и дясното полукълбо.
Всички те се струпват на раменете на великана,
тупат го по рамото,
джуджетата на сърцето, джуджетата на мисълта,
джуджетата на речта, джуджетата на духа –
дъх не можеш да си поемеш, когато от висотата
на чуждото рамо те държат речи, играят и пеят,
и ето че ти самият вече играеш
по свирката на техния добре сработен ансамбъл.

Превод: Нели Пигулева