Galina Nikolova (Галина Николова)
първо. после
първо. после
"който трупа спомени…"
Имах си една къща само за трупане. Сама си я бях направила от кориците
на тетрадките, с букви вместо тапети и без нито един прозорец. И си имах
вътре едни гласнести думи, удобни, заоблени, само сядаш в тях, наместваш
се и се отпускаш. И отивах там често-често, и си лягах направо на пода,
и не можеха с дни да ме намерят.
…
после обаче се напоявяваха табуретките
разхвърляни по земята глави на кукли и книги
химикали снимки билети за влак
стари вестници дрехи по столовете и даже зад тях
и под килима прахоляк
и косата ми като падала и сините чаши с капачето
стария фотоапарат и парчета хартия навсякъде
и едни думи обострени
само пипваш и се порязваш и се спъваш в обувките си
разлепени скъсани малки ти вече олющени
и така се претъпка
и се заразхождаха вътре
едни думи спрени с точката
още на първата буква пък тя първата буква е главна
и главните букви ако се срещнеха все се караха
и си скубеха една на друга
чертичките и ченгелчетата и какво ли не още
в къщата ми от корици
къде ми отиде просторното
къде ми избяга вратата
как да си стъпя на пода