Ekaterina Yossifova (Екатерина Йосифова)
ДВАМА
ДВАМА
Пихме вино, не много, излегнати върху матрака под скосения покрив на онази стая,
удобно близко до автогарата, гледахме жарта зад отворената вратичка на печката,
някой от двамата каза:
Добре е човек да остава отвреме-навреме
гол, само с огъня.
Първата ни обща нощ, къса лятна нощ, извървяхме покрай реката, така и
не разбрах коя от двете реки на онзи град беше и кой от нас каза:
Ще трябва да направим нещо заедно,
пък макар и колиба от клони.
Живяхме в различни градове, пътувахме
един към друг. Някой от двамата каза:
Няма нищо по-прекрасно от разума и
разумът на разума са чувствата.
Каза:
Ние на младостта не се оставихме,
та на старостта ли.