Roman Kissiov

البلغارية

ПЕСНЬ ОДИССЕЯ

Когда мой корабль причалит к берегу,
Вместе со мной сойдет на берег песня,
Её прежде слушало только море,
Где она соперничала с зовом сирен.
В ней будут только влажные гласные звуки,
Которые так звучат в бледном переводе
С языка скитаний на язык причала:

Я люблю тебя охрипшим криком морских чаек,
Клекотом орлов, летящих на запах печени Прометея,
Тысячеликим молчаньем морской черепахи,
Писком кашалота, который хочет быть ревом,
Пантомимой, исполненной щупальцами осьминога,
От которой все водоросли встают дыбом.

Я люблю тебя всем моим телом вышедшим из моря,
Всеми его реками, притоками Амазонки и Миссисипи,
Всеми пустынями, возомнившими себя морями,
Ты слышишь, как их песок пересыпается в моем пересохшем горле.

Я люблю тебя всем сердцем, легкими и зеницей ока,
Я люблю тебя земной корой и звездным небом,
Падением водопадов и спряжением глаголов,
Я люблю тебя нашествием гуннов на Европу,
Столетней войной и татаро-монгольским игом,
Восстанием Спартака и Великим переселением народов,
Александрийским столпом и Пизанской башней,
Стремлением Гольфстрима согреть Северный полюс.

Я люблю тебя буквой закона тяготения
И приговором к смертной казни,
К смертной казни через вечное падение
В твой бездонный Бермудский треугольник.

© Новый ключ
من: «Ода времени», стихотворения
Новый ключ, 2010
الإنتاج المسموع: Вячеслав Куприянов, 2013

ПЕСЕНТА НА ОДИСЕЙ

Когато моят кораб акустира на брега,
заедно с мене ще слезе и моята песен,
дотогава нея я слушаше само морето,
където тя си съперничеше със зова на сирените.
В нея ще има само влажни гласни звуци,
които ето така звучат в бледия превод
от езика на скитането на езика на завръщането:
Обичам те с хрипавия крясък на морските чайки,
с граченето на орлите, кръжащи над вмирисания дроб на
                                                                                 Прометей,
с хилядоликото мълчание на морската костенурка,
с писъка на кашалота, който иска да прерасне в рев,
с пантомимата, изпълнена от пипалата на октопода,
от която всички водорасли настръхват.
Обичам те с цялото си тяло, което излиза от морето,
със всички негови реки, с притоците Амазонка и Мисисипи,
със всички пустини, въобразили си, че са морета,
ти чуваш как техният пясък се пресипва в моето пресъхнало гърло.
Обичам те с цялото си сърце, със светлината и зеницата на окото,
обичам те със земната кора и звездното небе,
с падането на водопадите и спреженията на глаголите,
обичам те с нашествието на хуните в Европа,
със стогодишната война и татаро-монголското робство,
с въстанието на Спартак и Великото преселение на народите,
с Александрийския стълб и Кулата в Пиза,
със стремежа на Гълфстрийм да затопли Северния полюс.
Обичам те с буквата на закона за гравитация
и с осъждането на смърт,
на смърт чрез вечно пропадане
в твоя бездънен Бермудски триъгълник.

Превод на български Роман Кисьов