НАЙ-ПОСЛЕ

Открехнах вратата 
и видях неоправеното легло
струпаните по пода книги
кръглата маса и себе си в гръб
зелената ваза червения термос
жълтата кръпка върху пердето
видях Богородица с Младенеца
копие от ХVІ век лоената свещичка
угасена наполовина креслото
отрупано с книги и вестници
фосфорециращия прах в тъмното
позлатените букви по гърбовете
на дебелите речници като лунички са
и пристъпих да ги погаля
и разбрах че се връщам и още
че свободата е стая под наем
в която най-после съм у дома